“И ето аз ви думам: има ад и мъка —и в мъката любов.”

“Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслинаи като ангел в бяло облекло...А мисля днес; света прогнил от злоне е, щом той е твоята родина.И ето усъмних се най-подирв невярата тревожна - искам мир.И с вяра ще разкрия аз прегръдки,загледан в две залюбени очи,и тих ще пия техните лъчи, -ще пия светлина, лечебни глътки.И пак ще се обърна просветленсвета да видя цял при ярък ден. И нека съсипни се той окаже!(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,залутан из среднощни тъмнини?)Аз бих намерил и тогава дажеобломки, от които да създамнов свят за двама ни, и свят, и храм.”

“И ний през сълзи накипелиобръщаме за сетен пътназад, към скъпи нам предели,угаснал взор - за сетен пътпростираме ръце в оковикъм нашият изгубен рай...Горчива скръб сърца ни трови. -Прощавай, роден край!”

“СрещаМене ми е странно - ето те пред мен,мене ми е жадно - гледам те пленен,мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.Викнал бих от болка - времето лети,викнал бих от ужас - ще отминеш ти:сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,няма да се върнат сбъднати мечти.”

“Аз не живея: аз горя. Непримиримив гърдите ми се борят две души...”

“СенкиНа тъмна нощ часът. Аз гледам откроенидве тъмни сенки: там, зад бялата завеса,де лампата гори, в поле от светлина,две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,сами една за друга в жажда и притома,там - сянката на мъж и сянка на жена.Мъчително глава се към глава навежда, -те няма да се чуят: искат и не могат.Те шепнат може би - от що се те боят!Напрегнато ръце се към ръце протягати пак се не докосват! Искат и не могат. . .И пак, един пред друг, един за друг стоят.Те шепнат може би, но може би и викат,но може би крещят; - те няма да се чуят,две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,сами една за друга в жажда и притома,те - сянката на мъж и сянка на жена!”

“ЖЕЛАНИЕ Главата тегне изнурена,в гърдите нито капка мощ;мъгла в душата уморенакато в настъпилата нощ.А грей замислено луната,морето дреме, ветрец вей,сънливо плиска се вълнатаи лодка до брега люлей.Една съблазън ме опива,зоват ме шепотно мечти -далеч, де никой не отива,далеч в пустинни самоти.И тамо - нека ме целувалъчът на тъжната луна,зефир коси ми да милува,едва да ме люлей вълна..”