“Не бях момче, по-скоро бях натежал и преуморен човек в края на младостта си. Старец в края на младостта си. Очаквах скоро младостта да свърши, за да стана отново млад в зрелостта.”

“Някой в България засяваше тръни по протежение на пътищата и чрез безнадеждния им вид убиваше малките остатъци от надежда.”

“Ставаш психиатър за да си изписваш сам халоперидол.”

“Но въпреки това продължава да кара упорито, да следи пътя като котка размотаващо се кълбо прежда или пък в други моменти - като кълбо прежда, гледащо размотаваща се котка.”

“меланхолична - такава била съма не ми подхождало.на младостта,на годините,на времето.на нищо!нередно било да съм тъжна.животътмисля си пък азе по-голям от младостта.и не е в минорили мажор.меланхоличен значида разбирашда знаешда усещаш.живота!да виждаш и да чувашвсичко и всеки.неслучването и несбъдването даже.да си целият търпениеочакванеи вяра. всичко друго е маска -американски филми с хепиендине по изключение, а по правило.всичко друго е изкуство -не живот.меланхоличен значида си есен.всеки може да обича лятото.”

“Но М. е общо взето смирена жена, възпитана да търси смисъл във всяка идиотщина. По-точно, във всяка идиотщина, с която се занимават хора със сериозни изражения на лицата (каквито обикновено са идиотите).”

“МОЯТА МОЛИТВА"Благословен бог наш..."О, мой боже, правий боже!Не ти, що си в небесата,а ти, що си в мене, боже -мен в сърцето и в душата...Не ти, комуто се кланяткалугери и поповеи комуто свещи палятправославните скотове;не ти, който си направилот кал мъжът и жената,а човекът си оставилроб да бъде на земята;не ти, който си помазалцаре, папи, патриарси,а в неволя си зарязалмойте братя сиромаси;не ти, който учиш робътда търпи и да се молии храниш го дор до гробътсамо със надежди голи;не ти, боже на лъжците,на безчестните тирани,не ти, идол на глупците,на човешките душмани!А ти, боже, на разумът,защитниче на робите,на когото щат празнуватденят скоро народите!Вдъхни секиму, о, боже!любов жива за свобода -да се бори кой как можес душманите на народа.Подкрепи и мен ръката,та кога въстане робът,в редовете на борбатада си найда и аз гробът!Не оставяй да изстинебуйно сърце на чужбина,и гласът ми да преминетихо като през пустиня!...”