“Да улесниш едно добро дело е все едно, че го правиш сам.”

“Съвършен човек е онзи, който обича всички свои ближни и им прави добро независимо от това дали са добри или лоши.”

“Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш.”

“... едно е да ти се иска, друго е - да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш.”

“Да не правиш добро е голямо зло.”

“Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва за започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в изключително кратките мигове, когато махалото на всички часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха ѝ в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците ѝ, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката ѝм трябва да приключва, когато никой от тях двамата не обиждаше любовта с претенции за вечност, и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна.”

“Когато се руши дом - все едно, че умира някой ...”