“Над тях утрото опъна синьото платно на небето на кръгъл гергеф, който беше самият хоризонт, и избродира жълто пролетно слънце.”

“Циганското лято калайдиса една бакърена тава, чучна я на небето и се гря на неистинската ѝ топлина цели три дни.”

“Всяка майка е свободна да гледа на детето си, както умее, обаче всяка е длъжна да сяда на стол точно толкова висок, колкото и столът, на който седи детето.”

“Високо над него зората наля в розова чаша малко от тъмното на отиващата си нощ и малко от светлото на идващия ден, разбърка ги, та се получи свеж предутринен здрач и го изля върху гората.”

“Мама, без да иска, бе съсипала една книга - четена на терасата, оставена до включения котлон, корицата и първите двайсет страници се бяха овъглили.- Ще я купя още днес - извини се мама, - има я в книжарницата.- Много добре. Купи я и я сложи във фурната, ако щеш. На мен ми трябва ТАЗИ книга! Та-зи! Разбираш ли?Мама не разбираше, аз не разбирах, но станахме свидетели как татко възстанови изгорелите страници: беше намерена същата хартия, беше нарязана в същия формат и понеже в печатницата на профкомбината нямаха шрифт на полусветло латине 12 пункта, татко, тих и упорит кат монах, за два месеца написа на ръка страниците. С печатарско мастило и специално перо....- Всеки екземпляр си има свое индивидуално пространство, как не го разбираш? - прибра татко книгата в библиотеката с молба да не се смесва готвенето с четенето и обратно.”

“Вярно е, при нас няма зима, има беззимие, предречените от календара месеци за студ и сняг се разколебават от белите повеи на Беломорието и ако се случи да ръсне сняг през нощта, то утрото с извинение го прибира от покривите и дворовете и ни подарява малко кафява кал ...”

“Жълтъците, които плуваха в цвърчащия тиган, имаха стойността на предупреждаващите светлини на светофарите и нарочно не ги бърках, за да останат в състояние на предупреждение ...”