“Понякога най - реалните неща се случват единствено във въображението, Оскар - отвърна ми тя. - Спомняме си само онова, което никога не се е случило.”

“Моля се - само да не се разцивриш сега. Небето се е продънило. Така ми се плаче. Да си поплача сладко, да ми се стопли душата. Не си позволявам. Избягвам локвите.”

“‎"Алиса се разсмя: - Няма смисъл да опитваш - рече тя. - Човек не може да вярва в невъзможни неща. - Струва ми се, че нямаш много опит в тези неща - отвърна Кралицата. - Когато бях на твоите години, всеки ден се упражнявах по половин час. Понякога се случваше да повярвам в цели шест невъзможни неща още преди закуска.”

“Отварям се към всичко, което ми принадлежи и ме докосва, ще правя онова, което мога най-добре и което ми доставя най-много радост. Винаги имам достатъчно пари, а до мен е човекът с когото съм щастлива и с когото си пасваме най-добре.”

“Поварвай ми, когато опознаеш себе си, никога да поискаш да се преструваш, че си някой друг.Защото да си себе си е по-прекрасно от всичко, на което можеш да се престориш, за което си мечтал, което можеи да си представиш или в което да се превърнеш.”

“- Защо се смееш? - възмутено попита тя.- Защото ми харесваш. - отговори той.- Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.- Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.”

“Ангелите са нежното присъствие на Бога, което се чува само когато е тихо, само когато е светло и само когато наоколо има много деца или малки животни. Ангелите говорят само когато някой разсипе сол или когато някой умира наблизо. Тогава те прегръщат силно, така че почти да те уплашат, силно откъм гърба, така както спиш, и ти шепнат с дъха си като ангелски морз, на дълги и къси страшни въздишки. Когато те пуснат от прегръдката си, разтреперан разбираше, че нещо лошо ти се е разминало. Че нещо много лошо не ти се е случило. Че няма да ти се случи. Че дори няма да знаеш какво не ти се е случило, което е по ангелски логичн”