“ЖЕЛАНИЕ Главата тегне изнурена,в гърдите нито капка мощ;мъгла в душата уморенакато в настъпилата нощ.А грей замислено луната,морето дреме, ветрец вей,сънливо плиска се вълнатаи лодка до брега люлей.Една съблазън ме опива,зоват ме шепотно мечти -далеч, де никой не отива,далеч в пустинни самоти.И тамо - нека ме целувалъчът на тъжната луна,зефир коси ми да милува,едва да ме люлей вълна..”

“СрещаМене ми е странно - ето те пред мен,мене ми е жадно - гледам те пленен,мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.Викнал бих от болка - времето лети,викнал бих от ужас - ще отминеш ти:сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,няма да се върнат сбъднати мечти.”

“Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслинаи като ангел в бяло облекло...А мисля днес; света прогнил от злоне е, щом той е твоята родина.И ето усъмних се най-подирв невярата тревожна - искам мир.И с вяра ще разкрия аз прегръдки,загледан в две залюбени очи,и тих ще пия техните лъчи, -ще пия светлина, лечебни глътки.И пак ще се обърна просветленсвета да видя цял при ярък ден. И нека съсипни се той окаже!(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,залутан из среднощни тъмнини?)Аз бих намерил и тогава дажеобломки, от които да създамнов свят за двама ни, и свят, и храм.”

“Все туй копнение в духът,все туй скиталчество из път,на който не съзирам края.И поглед вечно устремен,напред, към утрешния ден,без там пристанище да зная...”

“Аз не живея: аз горя. Непримиримив гърдите ми се борят две души...”

“Питах се дали бих се влюбила в него, ако беше продавач на обувки в Атланта ... Едва ли щях да се влюбя и това бе разочароващо, тъй като разбиваше и последните ми илюзии.Бях се влюбила в него заради монашеството му, заради верността му към неговата същност, защото си беше самодостатъчен в самотата, защото желаеше да се промени. А най-много обичах в него способността да ме съживи. Той успя да ме върне на самата мен.Бе жестоко и трудно да проумея, че връзката ни никога не е принадлежала на истинския живот с истинска къща, където переш чорапи и режеш лук. Принадлежеше на сенчестите пластове на душата.”

“Никой не трябва да ме съжалява. Могат да ме обичат, или да ме мразят, или да се страхуват от мен. Но никога няма да позволя на някого да ме съжалява.”