“Викаш ти защо не взимам от твоите цигари... Пò си ми е сладко цигарото - да си го свия сам... Да го лизна, душица да му сложа... Защото всяка работа е тъй: душица ако ѝ не туриш - не слади!”
“Всеки петък - такъв беше адетът в село - нашите колибари се събираха на джумая. Попее ходжата, помолят се на аллах, сетне - съберат се под старата върба на лаф. Вареше се кафе, продаваха се шекерчета, леблебии, ставаше нещо си като пазар. От време на време се колеше и добитък, та колибарите се пооблажаваха с печенко и пърженко. Немаше тогава кино-мино, мереха се кефовете на кафе: едно кафе - кеф! Две кафета - курназлък! Три кафета - агалък!”
“Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш.”
“... едно е да ти се иска, друго е - да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш.”
“Прасето си е прасе: то не мисли какво да посее, а какво да изяде.”
“Ако светът е започнал да си събува папуците - няма кой да ги отбие, нито да го спре! Събува ли си - кай, - потурите, той ще си събуе и папуците!”