Весела Фламбурари
Vesela Flamburari is a Bulgarian author of nine published children's and fantasy books. Her awards include:
2015: First place for Best Children's SF during 2014 in the National SF Awards, Bulgaria, and an ensuing nomination for "Best creator of children’s science fiction or fantasy books" in the European ESFS Awards
2012: Plaketa “Mali Princ”, Bosnia and Herzegovina
2011: Konstantin Konstantinov National Award for Contribution to Children's Book Publishing, Bulgaria
2011: 65th place in the Little Big Read, a Top 100 by the Bulgarian National Television (under the licence of BBC's Big Read) showcasing children's and YA books.
2010: Petya Karakoleva National Award for Children's Literature, Bulgaria
Since 2010, Vesela has been a regular partner of electronic and print literary magazines and sites, publishing theoretical articles on children’s literature.
Since 2000, she has been actively meeting with children from Bulgaria, Greece, Sweden and Serbia and fostering their love for the literature of the fantastic. The meetings always include a text performance: Vesela uses her professional knowledge in acting and presents her books with the artistic devices of the puppet theater.
Vesela is chubby (until further notice), has dark brown eyes, loves laughing and singing, and believes the sun shines for everyone.
Bibliography:
1. 2016: Мина и магията за предсказания [Mina and the Magic of Prophecy], MBG Books, Sofia, Bulgaria.
2. 2015: Мина, магиите и бялата стъкленица [Mina, the Мagic and the White Vial], MBG Books, Sofia, Bulgaria.
3. 2013: Искааам! Истории на пораснали деца [I waaant! Stories by Grown-up Children], Sava Dobroplodni Regional library, Sliven (an anthology compiled by Rositsa Petrova-Vasileva). Illustrated by Ralitsa Manuilova, Petar Stanimirov and Radostina Neykova.
4. 2012: Майска нощ с Феята-кандилка [A Night in May with the Columbine Fairy”] Az Buki and the State Agency for Bulgarians Abroad, Sofia, Bulgaria. Illustrated by Radostina Neykova.
5. 2012: Приказки за театър [Theater Fairy Tales], National community center “Louis Braille 1928”, the city of Sofia, Bulgaria.
6. 2010: Коледни приказчици [Christmas Tales], Petko Venedikov, Sofia, Bulgaria. Illustrated by Radostina Neykova.
7. 2010: Приказчици, приказчици [Fairy tales, Fairy tales], Petko Venedikov, Sofia, Bulgaria. Illustrated by Radostina Neykova.
8. 2009: Приказки за театър [Theater Fairy Tales], Petko Venedikov, Sofia, Bulgaria. Illustrated by Radostina Neykova.
9. 2009: Миличко мое тефтерче! [My Dearest Notebook!], Zhanet 45, Plovdiv, Bulgaria. Illustrated by Radostina Neykova.
10. 2006: Приказчици [Fairy tales], Petko Venedikov, Sofia, Bulgaria. Illustrated by Radostina Neykova.
11. 2006: Мина и магията за предсказания [Mina and the Magic of Prophecy], Simolini, Sofia, Bulgaria.
12. 2005: Мина, магиите и бялата стъкленица [Mina, the Мagic and the White Vial], Simolini, Sofia, Bulgaria.
13. 2000: Приказки за мъничета [Tales for whelps], Fyut, Sofia, Bulgaria. Illustrated by Yana Karpacheva.
- - -
Биография на български в Уикипедия.
“Една малка трилистна детелинка рано сутринта кихна силно и гневно:- На какво прилича това? Никой не ми обръща внимание! Никой не ме забелязва! И защо? Защото имам само три листенца. Ще трябва да отида на лекар и да разбера как да ми порасне четвърто. Лекар в градината беше Мотиката. Нищо не можеше да я спре, когато лекуваше цветята от плевелите.- Госпожо Мотико - проплака трилистната детелинка, - толкова съм нещастна! Кажете, моля, как да ми порасне четвърто листенце, за да мога и аз да се радвам на всеобщо внимание?- Глупава си ти, това ще ти кажа! - отговори Мотиката. - Виж се - живееш, зеленееш, поливат те, никой не те закача! ...- Е, да, но ... - въздъхна трилистната детелинка, - но четирилистните ...- Глупава! Това е четирилистната детелина, - прекъсна я Мотиката. - Ти знаеш ли какво става с четирилистните ти сестри, след като ги откъснат?- Не - промълви трилистната детелинка.- Така си и знаех! - продължи Мотиката. Увяхват за два часа и никой не се интересува от тях. Ти такава съдба ли искаш?- Не-е-е ... Аз ... - обърка се детелинката и млъкна. Млъкна и повече никога не заговори за своите мечти, но от време на време в съня си се виждаше с четири листенца и това я караше да потръпва от радост.”
“Имаше една коркова тапа, която не си харесваше бутилката. Не че бутилката се тревожеше много от това... Не! Бутилката смяташе, че и без тапа е достатъчно красива и полезна.Корковата тапа обаче толкова много се притесни от тези мисли на своята бутилка, че накрая пусна обява във вестника: "Търся подходяща бутилка - стъклена. Точка. За запушване. Точка. Коркова тапа. Точка. " И зачака да ѝ пишат.- Ей, какво се правиш на тапа? - подвикваше ѝ нейната бутилка. - Я се стегни, че ще ми счупиш гърлото, както си се отпуснала! Направо ме убиваш, да знаеш! Аз и без тапа съм си бутилка, задържам си водата, даже по-свободно дишам. Ама ти без мен закъде си? Я се виж, пак нова бутилка търсиш, ха-ха-ха? Тапа без бутилка не може!Корковата тапа се свиваше и мълчеше, но сълзите ѝ капеха в бутилката.- Ей, ей, ще ми развалиш водата! Сълзите са солени - караше се бутилката. - Водата ми ще стане солена. Кой ще я пие тогава? Тапа с тапа!Тапата се стряскаше дори и на сън:"Тапа с тапа!"Един ден, когато корковата тапа вече бе загубила надежда някой да отговори на обявата ѝ, се получи съобщение: "Мила коркова тапо! Колко е хубаво, че си коркова! Защото коркът плува над водата. Искам да ми станеш лодка. Ще ти сложа и платно, синичко. Обещавам да те пускам само в легена за пране. Съгласна ли си? Боби от третия етаж."Беше чуден ден за корковата тапа!А пък бутилката ѝ се пръсна от яд на малки стъклени парчета.”