Николай Теллалов
Nikolay Tellalov was born in 1967 in Sofia. From 1975 to 1984, he lived in the former USSR. In 1987, he enrolled at the Sofia Higher Institute of Chemical Technology, studying toward a B.Sc. in Chemistry; he dropped out in 1994. Later, he went through a variety of professions: a construction worker, a bank security guard, a postman, a baker, a bookseller, a carpenter. From 2001 to 2005, he worked as an editor at Kvasar Publishing House. Currently, he is a freelance translator from and into Russian.
Tellalov’s first publication was the novella „Да пробудиш драконче“ (“To Wake a Dragon Girl”) (1998), a contemporary fairy tale about the love between a human youth and a half-zmey girl, interweaving elements of Bulgarian mythology and history with realistic literature. It grew into the Zmey Cycle, so far consisting of the novels „Царска заръка“ (A Royal Decree) (2001), „Пълноземие“ )Full Earth) (2003) и „Слънце недосегаемо“ (Sun Untouchable) (2009). “To Wake a Dragon Girl” has had three paper editions and an electronic one; in 2000, it was voted by Bulgarian SF fandom as the second best Speculative Fiction Book of the 1990s. A similar vote declared A Royal Decree the Best Speculative Fiction Book of 2001, and Full Earth was included in the curriculum of the United World College of the Adriatic in 2004 and 2005.
Besides the Zmey Cycle, Tellalov has had a novel and a short story collection published. „10 на минус девета“ (10 to the Power of -9) (2007) describes a future dominated and shaped by nanotechnology. „Ангели пазители“ (Guardian Angels) (2008) collects the eponymous novella and a number of short stories. Over the past ten years, Tellalov’s stories and novelettes have appeared in various Bulgarian anthologies and magazines. His foreign publications include Russian translations of a novella („Короната на мравките“) (2005) and several short stories (2008).
Ако предпочитате на български - заповядайте в статията за Николай Теллалов в БГ-Фантастика.
“Морето!Вълшебна дума, която означава всичко светло, радостно и безгрижно за един летовник. Пир за душата и възхита за тялото. Има ли нещо по-прекрасно от морето, от дивото море след всеки далечен от него град - та бил той и най-красивият и удобен град. Морето е неподражаемо. И несравнимо. Може да има в сърцето място за планини и пещери, за гледка на звездно небе и горящ огън, както и за много други чудесни неща - но за морето съществува свято запазена територия. Завинаги.”
“Хоризонтът се губеше не на някакъв си определен брой километри, мили или левги. Интуицията нашепваше, че тук се пресмята в парсеци. Защото в посоката, за която сетивата му твърдяха, че е изток, пламенееше невиждана утринна заря.Простряна върху четвърт небе, перлено светеше ужасяващо красива галактика. Звезден прашец на милиарди слънца блещукаше в спиралните й ръкави.”
“...лайтмотивът ми е “постигането на свобода”. Което е свързано с преодоляване на граници, зони между живото и неживото, между разумното и неразумното, между разумното и осъзнатото, границите на уместност, границите на доброто и злото. Преходът, метаморфозите, къде настъпва разликата между едното и другото. Състоянието между гъсеницата и пеперудата. Всъщност вариантът на конфликт във фантастиката може би е метаморфозата. А, да - любовта също е свобода.”
“Ала да жертваш нещо Старо заради Новото, то си е чиста сделка с дявола, глупава и гибелна. Не е цена това - безвъзвратно да събориш всичко ценно заради нов градеж, дори да го замисляш като велик, защото най-често ще е рожба на моментна необходимост или по-лошо – на прищявка...”
“С какво сте по-добри от миналото? Само че с тези ваши коли, железници, самолети сте по-бързи - ха! Ала помисли какво се е загубило! Удоволствието от самия път - нека и тежък, тъй се най усеща, нали светът от това е хубав, че е шарен! Ами сега? По-бързо научавате новините - имате вестници, четете от хартия или гледате телевизия, вместо да послушате някой разказвач. Не сте ли от това забравили да другарувате, да търсите общ език? Погледни - хем знаете повече... хем се разбирате по-малко...”
“Щом нямаш вяра в това, което вършиш – рече замислено Верена, – защо ще го вършиш? Сетне ще ти се струва, че цял свят те е излъгал... Грозни неща никнат в измамена душа, смучат до корен всичко, от което си летял... дори да си роден безкрил.”
“Твърде често фантастиката се възприема като бягство от действителността. Аз обаче твърдя обратното – тя е ВРЪЩАНЕ към реалността. Въпросната реалност постоянно атакува сетивата ни, получава се притъпяване на усещането за събития, явления, тенденции. Затова, когато фантастът поставя пред читателя нов поглед към миналото, когато го потапя в проблемите на бъдещето, тогава съзнанието се рестартира, погледът към действителността се освежава. То е все едно да видиш града, в който живееш, от планински връх. Дреболиите се сливат, окото обхваща панорамно, мисълта се изтръгва от всекидневната рутина, започва по-ясно да различава кое е съществено ТУК и СЕГА, а кое - преходно, мимолетно... и не си струва да се хабиш за него.”