Атанас Далчев
EN: Atanas Dalchev
Атанас Христов Далчев е сред най-видните български поети и преводачи. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски, и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет (1972).
Атанас Далчев е роден на 12.06.1904 г. в Солун. През 1922 г. завършва I мъжка гимназия в София. За пръв път публикува свои стихотворения в колективния сборник "Мост" (1923). Деен участник в литературния кръг "Стрелец" (1926-27). През 1927 завършва философия и педагогика в Софийския университет. Заминава в Италия при брат си, скулптора Любомир Далчев, където посещава лекции по история на изкуството. В периода 1928-29 пътува из Франция, слуша лекции в Парижкия университет. Работи като учител по български език в София (1930-36). Завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната. Заема различни длъжности в областта на образованието (1936-1947). Редактор на сп. "Пламъче" (1952-56). Автор на важните за поезията ни стихосбирки: "Прозорец" (1926), "Стихотворения" (1928), "Париж" (1930), "Ангелът на Шартър" (1943). За дълъг период от време поетът запазва мълчание и се занимава единствено с преводи. Едва през 1974 г. публикува кн. "Стихотворения. Фрагменти". С високонравствената си позиция се утвърждава като негласен водач на младите - и в поезията, и в живота. Носител на Хердерова награда на Виенския университет. Умира на 17.01.1978 г. в София.
-------------------
Стихосбирки:
- Прозорец, 1926 г.
- Стихотворения, 1928 г.
- Париж, 1930 г.
- Ангелът на Шартър, 1943 г.
- Стихотворения, 1965 г.; 1969 г.
- Фрагменти, 1967 г.
- Балкон, 1972 г.
“Мнозина искат да минат за хора с вкус, като отричат постоянно. Но истинският вкус се позвнава само по това, което той утвърждава.”
“Струва ми се съвсем погрешно да се противопоставя красотата на истината.Те може да се различават, но не си противоречат.”
“КнигитеНа К. ГълъбовПред мен е книгата разтворенаи денем, и нощя;все сам, аз не познавам хората,не зная и света.Прилитат и отлитат птиците,изгрява ден, залязва ден:аз дните си като странùцитепрелиствам уморен.Години да четеш за чуждияживот на някой чужд,а твоят, никому ненужен,да мине глух и пуст.До мене ти не стигна никога,о, зов на любовта,и аз изгубих зарад книгитеживота и света.1926 г.”
“Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената и в живота.”
“Години да четеш за чуждияживот на някой чужд,а твоят, никому ненужен,да мине глух и пуст.”
“Човекът е изобретателен. Когато не може да се освободи от някой недостатък, започва да го култивира съзнателно. И със самия факт, че е вече искан, недостатъкът му добива и за него, и за другите вид на качество.”
“Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.”
“...И сякаш аз не съм живеел никога,и зла измислица е мойто съществуване!...”
“...вечно и свето е само мъртвото,живото живее в грях.”
“Поезията, както някои целебни минерални води,трябва да се пие на самия извор. Далеч от извора на родния си език тя губи много от чудодейните си свойства. (402)”
“Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе. (342)”
“Между писателите има общо, колкото между пътниците в един трамвай. (269)”
“Художникът намира най-добрите черти от картината си, след като моделът му си е отишъл. (97)”
“Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.”
“В изкуството важат не намеренията на авторите, а постиженията им.”
“Резултатът интересува хората повече от причината. Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен.”
“Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера.”
“Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои е важно и това - кой ги харесва.”
“Символизмът е мъртва поезия.”