Евтим Евтимов
Евтим Михалушев Евтимов е български поет. Някои от стихотворенията му са текстове на известни български песни.
Роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело” се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат.
Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 и 1960 – 62. Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия” и директор на издателство „Народна младеж” до 84 г. Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание „Пламък”. От 1984 е главен редактор на вестник „Литературен фронт”. През 1988 е уволнен от тази длъжност. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие”.
“Разбирай ме добре: сега не мога пред тебе на колени сам да падна, на тебе да предложа своя огън, а в моята душа да бъде хладно. Да те разплача - и да съм спокоен, да те въздигна - и да те погазя. Така жестоко искам да си моя. Дори от обич мога да те мразя.”
“За две ръцеЗа две ръце, протегнати насреща,земята бих до края извървял.За две очи като звезди горещи, аз цялата си топлина бих дал.За две слова, от мене вдъхновени,най-хубавите думи бих редил.За две сълзи, изплакани за мене,аз всички океани бих изпил.Как малко исках аз - по зрънце само,по капка от далечен, чакан дъжд.А ти дойде като небе голямаи всичко ми донесе изведнъж.Донесе ми от вятъра заръка,пожари звездни, за да не тъжа,от мъка - песен, а от песен - мъка,и аз не зная как ще издържа.При тая среща - ранна или късна,на тоя огън - древен или нов.Ако сърцето ми сега се пръсне,едно помисли - било е от любов.”
“За две ръце протегнати пред менземята бих до края извървяла.За две очи, като звезди горещи,аз цялата си топлина бих дала.За две слова казани за мененай-хубавите думи бих избрала.За две сълзи изплакани за менеаз всички океани бех изпила.Как малко исках аз - по зрънце само,по капка от далечен чакан дъжд,а ти дойде като небе голямои всичко ми донесе изведнъж.Донесе ми от ветрове заръкаи звезди, за да не тъжа,от мъка - песен и от песен - мъка,а аз не зная как ще издържа...При тая среща ранна или късна,на тоя огън древен или нов,ако сега сърцето ми се пръснеедно помни - било е от любов.”