Хайнрих Хайне
Christian Johann Heinrich Heine was one of the most significant German poets of the 19th century. He was also a journalist, essayist, and literary critic. He is best known outside Germany for his early lyric poetry, which was set to music in the form of Lieder (art songs) by composers such as Robert Schumann and Franz Schubert. Heine's later verse and prose is distinguished by its satirical wit and irony. His radical political views led to many of his works being banned by German authorities. Heine spent the last 25 years of his life as an expatriate in Paris.
“Лорелай Не зная какво означава, Но мъчи ме смътна тъга; Легенда прастара не дава Покой на ума ми сега. В прохлада денят си отива, А Рейн в полумрака мълчи; Планинският връх се облива В сетните ярки лъчи. Там чудно красиво момиче Върху канарата седи, Ликът й е в злато обкичен И златни коси тя реди. Разресва ги с гребена златен И песен запява в нощта; Звукът й е сладък и властен, Най-дивният на света. Лодкаря, замаян от грижа, Изпълва тя с дива печал; Скалите подводни не вижда, А гледа върха онемял. И вярвам, вълните поглъщат Каика с лодкаря накрай; Това с песента си могъща Е сторила Лорелай”
Хайнрих Хайне