Милен Русков

“Ти сигур не знайш финанциер що значи. Ааа, туй е голяма работа! Тоз си е не просто лъжица, ами цяла мутра в гърне с мед наврял, чак в уши му влязло. Та Раковски, значи, станал финанциер, баш алъш- веришлия, зел да откупува данъци, панаири, не ти е работа! Откупил биля Узунджовския търг, аче и Пловдивския интизап. Станал чиляка богат. Но на душа му било криво, тъжал за бедний народ. С други думи, въобще не бил за финанциер направен. Чакай ти от финанциер да тъжи за бедний народ!... Защо слушай що дума в "Неповинния българин": "Колкото и да ся обогатявах - кай - чрез тия занимания, нямах никакво удоволствие,понеже опознах вся страдания нашего беднаго народа и гледах, че от ден на ден пропадва в по-голяма угнетения." Тъй и зарязал финанциерство, като един безумец и патриот.”

“Много хубава пастърма е тая. Топи ся в устата ти като локунь, и хем е суха, хем ся разпъва като... да, като локунь, пък и не знам какво лютиво нещо са слагали вътре тия българе, или понеже бая стар беше Дядо Юван, обаче и малко налютява така, едвам-едвам, но го усещаш с върха на небцето. Извадих от джоба си чекийката. Тука има един по-гладък камък, мога да я нарежа на него, не да ръбам като някой каракачанин на куцовлашки панаир. Ти знайш ли оная поговорка: "Заминал каракачанин, върнал ся куцовлах"? Е, вече я знайш... Та, думам, бръснах с ръкав камъкът и тогава ся сетих, че аз май имам и едно парче "Свобода" в задний си джоб. Бръкнах там и ей ти я на, "Свобода", има-няма цялата първа страница, сгъната на няколко пъти. Постлах "Свободата" на камъка и с чекийката нарязах пастърмата отгоре. Ааа, французка работа стана тя! Льо пастърма! Че даже не, таквоз нещо и във Френско няма, казвам аз.”

“Наш Тотко отиде при него, прегърна го по своя си начин, мушна пищова между двамата и го довърши.Ибах го, тоз застреля половината дружина! Космите му потни, увиснали на кичури над страните, лице му освирепяло, сетрето му отпред в кръв, като Ангел смерти снове насам-натам,трепе и едните, и другите. Брате, тоз не си поплюва! Аз го знаех, че е такъв, но все пак не чак дотам. Да не опра накрай и аз до него? Ще ми ос-с-свободи д-д-душата като едното нищо, капка съмнение нямам! Той е прочия ранен в ръката, но лявата, та туй не му много пречи. Превърза ся с помощта на Асенчо и си кара как си знае. Странен чиляк е Наш Тотко. Като сичкие тук, кои бяха. Сички те бяха странни хора.”

“- Ах, месер, та това е и моето най-горещо желание! Но баща ми настоява да остана тук, за да поема делата на търговията, и заплашва, че ако пак се върна в Париж, няма да ми даде и пукната пара. А какъв е смисълът да си в Париж, ако трябва да работиш и да се издържаш, месер?!- Смисъл няма - рекох, - но ти не вярвай на баша си. Баща ти е, няма да те изостави.”