Николай Хайтов
Please use Nikolai Khaitov as primary author.
Николай Александров Хайтов е български белетрист, драматург и публицист.
В младите си години води тежък живот, като сам се издържа за обучението си. Завършва Лесотехническия факултет (понастоящем университет) и работи в Родопите като инженер-лесовъд. По-късно е осъден на 8 години затвор, от които излежава две, а щом е пуснат на свобода, започва да пише. Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк. Пише очерци за в. „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г. От 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във в. „Народна култура“ и сп. „Наша родина“. От 1975 до 1977 г. е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 и секретар на СБП - 1966-1968. През 1966 става главен редактор на списание „Родопи“.
През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 г. излизат „Избрани произведения“ в три тома.
“Левски е еманация на българщината в най-висшата ѝ форма”
“Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш.”
“Прасето си е прасе: то не мисли какво да посее, а какво да изяде.”
“Има ли майсторлък парите сами ще дойдат.”
“Едно саатче бягане - животче връщане! И все не можеш да се върнеш, откъдето си тръгнал.”
“Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!”
“Викаш ти защо не взимам от твоите цигари... Пò си ми е сладко цигарото - да си го свия сам... Да го лизна, душица да му сложа... Защото всяка работа е тъй: душица ако ѝ не туриш - не слади!”
“Ако светът е започнал да си събува папуците - няма кой да ги отбие, нито да го спре! Събува ли си - кай, - потурите, той ще си събуе и папуците!”
“... едно е да ти се иска, друго е - да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш.”
“Всеки петък - такъв беше адетът в село - нашите колибари се събираха на джумая. Попее ходжата, помолят се на аллах, сетне - съберат се под старата върба на лаф. Вареше се кафе, продаваха се шекерчета, леблебии, ставаше нещо си като пазар. От време на време се колеше и добитък, та колибарите се пооблажаваха с печенко и пърженко. Немаше тогава кино-мино, мереха се кефовете на кафе: едно кафе - кеф! Две кафета - курназлък! Три кафета - агалък!”
“С други думи казано, докато читателят чете, той неизбежно развива своите способности, а докато гледа филми, може само да гълта кренвирши или да чопли семки.”