Павел Вежинов
Никола Делчев Гугов, известен с псевдонима си Павел Вежинов, е български писател, роден на 9 ноември 1914 година в София.
Литературната му кариера започва през втората половина на тридесетте години на ХХ век, когато той започва да сътрудничи на различни списания като "Жупел", "РЛФ", "Щит" и "Изкуство и критика". В периода 1938 - 1944 година бъдещият прочут писател следва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
В началото на 1944-а Павел Вежинов става член на БКП. През втората половина на същата година той участва във войната срещу Хитлеристка Германия, като е редактор на вестник "Фронтовак". По-късно Вежинов пише сборниците разкази "Златан" и "Втора рота", в които описва спомените си от фронта. Именно "Втора рота" става първото му популярно произведение, което му печели славата на добър писател.
В периода 1947 - 1954 година Павел Вежинов е главен редактор на вестник "Стършел", а от 1954 до 1972-а работи в "Българска кинематография". През 1972 година той става главен редактор на списание "Съвременник" и член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.
Вежинов е много продуктивен писател, автор на сборниците с разкази "Улици без паваж", "Дни и вечери", "Мека мебел", "Гибелта на Аякс" и "Сините пеперуди". Негови са и емблематичните детски романи „Следите остават“, „Произшествие на тихата улица“ и „Прилепите летят нощем“. Най-известният роман за възрастни на Павел Вежинов е "Нощем с белите коне".
Павел Вежинов умира внезапно на 20 декември 1983 година в София.
“Всъщност всеки земен човек, какъвто и да е той, тайно в себе си вярва в чудеса… И едва сега разбрах ясно къде се крие причината. То е, защото не може да се примири със смъртта…”
“Всичко, което наричаме субективен живот, е всъщност нещо съвсем нереално… Както са нереални облаците, отразени в гладкото езеро. Ако езерото се развълнува и отражението изчезне, това не означава, че са изчезнали и самите облаци… Всичко, което се е случило на неговата повърхност, е смърт без значение… И все пак трябва да се живее..”
“Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”