Иван Бързаков

“Животът струва само толкова, колкото е обичта ни един към друг.”

“Дори да искампак не могада спра да пиша.Стихове.Не искайте това от мен!Не смея да спра да дишам.Да се живее без стиховее все едно без музикаи красота.Без истина.Ще можем либез истина?”

“и старите, и младите - ужасно не разбират,не могат и да проумеятза кого плачем.И се разкъсваме в душите си.”

“Тя е болкатаза Нея, за Майката - безвъзвратно загубена.Дом, скъп мой дом -ти, загиваща моя родино!”

“Нощем идват в главата титрепетнистранни слова.Като дивни хорасе извиват в душата ти.Мъката - цялатав тях изливаш.За илюзии мъртви,надежди излъгани.”

“Народ без памете народ без съвест.И народ без глас.Без съвестта душата ни е мъртва.Без нея сме единственозловонни сенкии призрачни изчадия на ада,който цъфти безмилостно в нас.Не могаи не искамнищо да забравя!”

“На тъмнината злоторажда нова тъмнина.Отново един друг се погребваме.Добротобезпощадно смазваме.Роим омраза.На лъжатав гнойните метастазисме завинагиобринати.Като прокажени.”

“Горя, изгарям целия.И ти гориш.И те.Животът ни изгаря всичките.И после ще остане самопепелтабезименна.”

“И вечно ще се лутамекато слепци в затвор,загубили надежда,че някога ще почнат да живеят.”