Благой Батаклиев

“Селянин Със същата кола,с която превозваше тор и жито,по същия път,по който отиваше да оре и сееи сред същата тишина,раждала дните му,един денго откараха на селските гробища.Дали защото му бяха познатиколата и пътя, и утрото;дали защото не вярвашев последното тръгванеили разбираше,че вече е късно за връщане - той бе спокоени дори се усмихваше.Ала за миг,посред нивата неразоранаи обрасла с тръни и бурени,преди да го спуснатв дълбоката яма,той сякаш отвори очии се смръщи:Както над другите тук,так и над негодвата квадрата земяще си останат занапред незасяти!”