Вера Мутафчиева

“Светът е враждебен.Скрийте се от него в една родина,в един град,в един дом;откраднете си един малък къс от големия свят,за да го усвоите и сгреете;намерете си един еснаф,един спахийски алай, едно дело;родете свои деца.Задръжте се за нещо всред безбрежния поток на времето, всред безбрежието на всемира.Изберете една истина за своя!”

“Пресичах погледа на Еленa. Tой пълзеше като топла ръка,без любопитство или страх,тъкмо с познаване,от златно-мургавия Джемов тил по плещите му,после плътно обгръщаше кръста му.Тъй жените гледат мъжа само в гръб,затова мъжете и не знаят,че има такъв поглед.”

“Колкото по навлизаше в такива мисли,Джем се затваряше в себе си.Забелязал съм,че така бива с особено поривистите,доверчиви хора.Понеже бог не им е дал сетиво,с което да различат истина от лъжа,първата измама на тяхното доверие напълно ги лишава от доверие.То понякога се връща у тях на пристъпи,но винаги пълно,без да подбира и се противи,за да изчезне пак,и пак изцяло.”

“Не сте ли забелязали-когато говориш откровено,без измислица и украса,винаги е трудно.Сякаш думите са ни дадени не за да разкрием сърцето си, а за да го скрием.”

“А границата не си личеше.В това имаше нещо коварно-чини ми се,всички съдбоносни предели в човешкия живот са все така коварно неразличими.Човек донякъде стои на тази страна и след малко се опомня-вече отвъд.Извършено е непоправимото,без да доловим неговия миг.”