Теодора Димова photo

Теодора Димова

Теодора Димова е българска писателка, драматург, завършила английска филология в СУ "Кл. Охридски". Била е журналист, преводач, преподавател по английски.

Дъщеря на българския писател Димитър Димов.

Автор е на пиесите: Фюри, Стая №48, Ерикапайос, Калвадос, приятелю, Игрила, Платото, Неда и кучетата, Елин Стопър, Замъкът Ирелох, Без кожа, Змийско мляко, Кучката, Любовници, Невидимите пътища на прошката ( последните четири са публикувани в Пиеси )


“„Тогава се случи да го видя. Ден преди да потъна, ден преди да премина през онзи праг – безвъзвратен, се случи да го видя. Не бях го търсила, не бях мислила за него. Дори изобщо не бях мислила за него. Това се случва с всеки, не само с мене, но повечето хора пропускат да го забележат. Повечето хора не го вярват. Повечето хора не вярват на себе си, Юра, това е удивително, казала Адриана, каза Юра. Изобщо повечето хора не са сигурни в себе си и не виждат това, което им се случва. Повечето хора преминават през онова, което им се случва, като слепци, до такава степен не разбират и не проумяват. Не само това – повечето хора дори се страхуват да видят, да проумеят, да почувстват, да поемат в се бе си онова, което им се случва, Юра, казала Адриана, каза Юра. Да, страхуват се. Страхът е в основата на всичките ни беди, цялото ни нещастие. Макар че в онези месеци на мъртвешка светлина тя била загубила напълно чувството за страх, както била загубила и всички останали чувства.”
Теодора Димова
Read more
“Човек има отношение само с Бог, Юра, казала Адриана, каза Юра, Отношенията не са между човек и човек, а само между човек и Бог. Това е много важно да се проумее, Юра, казала Адриана, защото тогава нашият живот не е вече само наш, а става общ. Бог се превъплъщава в човек, когото обичаме или мразим, който ни пречи или помага, който ни вдъхновява или унижава, понякога в редки мигове го разпознаваме, в повечето случаи обаче не. Ние нямаме врагове или приятели, близки или далечни, познати или непознати хора, Юра, казала Адриана, каза Юра, всичко е едно. Всичко е едно.”"Адриана”
Теодора Димова
Read more
“Харесва ми лятото в "Майките". Нарисувано е, както аз го виждам. Ето две негови картини: ...хвана я за ръка и тръгнаха нагоре по безлюдната улица в горещото лято, в праха, в неподвижния въздух, в застоя на ленивия неделен следобед..."Не кървяха, а ослепяваха.Ослепяваха в светлината на юни, в смълчаната следобедна улица, в неделната прах на лятото, под черниците, които зрееха, ослепяваха. Нямаше думи.”
Теодора Димова
Read more