Милена Фучеджиева
Милена Фучеджиева е завършила кинорежисура във ВИТИЗ/НАТФИЗ. В България е режисьор на два късометражни документални филма - „Местни новини“ (1989) и „Без жал“ (1990). „Без жал“ участва във фестивала за документално кино във Клермон Феран, Франция. От 1990 г. живее в Америка, от 1993 е в Лос Анжелис. Има публикувани разкази и есета в „Капитал“, „Дневник“, „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Едно“, „P.S.“. През 2001 г. в България излиза книгата й с есета „Белият негър“, която спечелва наградата на „АКБ Форес“ на литературния конкурс „Южна Пролет“ (2001). Пиесата й „Дзен-порно“ (2002) е поставена в Сатиричния театър и има четене в театър „ЛаМама“ в Ню Йорк. Текстът за театър „Криза“ (2003) е поставен от авторката в „Електрик лодж“ във Венис, Лос Анжелис през 2004. В България се играе на сцената на Русенския драматичен театър. Постановките на „Дзен-порно“ и „Криза“ взимат наградите за най-добра женска роля на Друмевите театрални празници, Шумен 2002, и най-добър млад актьор на същия фестивал през 2004. „Криза“ е издадена в театралното списание „Хомо луденс“ (2004). Милена Фучеджиева работи като мениджър на магазин за бижута в Бевърли Хилс.
Биография в LiterNet
“Айбо съвсем си прилича на куче... Продава се с необходимия софтуер.$1600. Всичко това звучи чудесно... Айбо ще се привърже към мен по милия си електронен начин. Ще бъда винаги сигурна,че имам до себе си същество, което ЧУВСТВА щастие, тъга, яд, страх и изненада. Не звучи зле дори и за човек. Е,няма да мога да го прегръщам, защото ще ми убива, но въобще за какво ми е да прегръщам когото и каквото и да било? Животът е толкова по-прост, лесен и ясен без меката, топла задължаваща ситуация, в която някой е увил ръце около теб...Колко прекрасен е светът! Ще си купя и печка с холограма на огън. Огънят изглежда толкова истински, а печката е черна и красива, като тези от миналия век... Никога, никога, дори и в най-смелите си мечти не съм си представяла, че ще живея в свят, подобен на този от книгите на Бредбъри, Азимов и Оруел.... Друго за Коледа май не ми трябва. Сега остава само да намеря нещо,в което да вярвам, но това не е проблем. Ако намеря-намеря. Ако не, не е голяма работа. Ще се отвличам с пазаруване, ядене, харесване, нехаресване, работене, мързелуване, обличане, събличане, тръгване, пристигане, поумняване, затъпяване, радване, натъжаване, обичане, намразване, събиране и разделяне, докато не ми падне батерията завинаги.”
“Едноетажна Америка, живееща праведно, вече рециклирала милионите си емигранти в истински Американци.”
“Попита ме откъде бях - дали от България, или от Румъния...Разбира се, че съм страхотна и съм българка и ти не знаеш какво е това...Почувствах се като рапър, думите започнаха да излизат от устата ми равномерно и така, както белите не могат да рапват, но го слушат, така и белия човек срещу мен не разбираше какво говоря, но ме слушаше. Беше объркан от хода ми. Почувствах се като негър с бяло лице, който току-що се е освободил от робство...Аз, белият негър, продължих българският си рап в лицето на чистата Холивудска раса.”
“Копнежът по притежанието на нечия душа е хероинова зависимост и последиците са не по-малко нездравословни.”