Чудомир
Чудомир (псевд. на Димитър Христов Чорбаджийски) е роден на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен, те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: „Не съм от тях“ (1935), „Нашенци“ (1936), „Аламинут“ (1938), „Кой както я нареди“ (1940), „Консул на Голо бърдо“ (1947) и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.
“Писателят-хуморист често улеснява задачата на философа. Той спомага да разберем човешката природа по един приятен начин.”
“Обичай ближния си, но остави жена му на мира…”
“Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.”
“Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.”
“Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.”
“Не гребенът реши главата, а времето.”
“Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.”
“Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.”
“Където има брак без любов — там има и любов без брак.”
“Кучето обича господаря си, а котката неговата къща.”
“Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.”
“Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.”
“Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.”
“Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.”
“За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.”
“За богатия и дявола вари каша, а за бедния и в кървавицата има кости.”
“Жената само когато я лае куче и минава мост над мътна река, не мисли за мъж.”
“Една мъка ще занеса със себе си на оня свят — не можах да разбера тук, на земята, кое е ново и кое старо изкуство.”
“Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.”
“Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.”
“Дори и котките се облизват, кога ги похвалят.”
“Дорде открият таланта, заприлича на кранта.”
“Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.”
“Всички мъже обичат да разправят спомени за войните, защото тогава може най-много да лъжат в своя полза.”
“Хуморът ни откъсва от дребното, от всекидневното, позволява ни, като се надсмиваме над себе си, да се взрем по-дълбоко в себе си.”
“Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.”
“Прекалено дългата почивка е ръждясване.”
“Първата и най-лошата от всички измами е самоизмамата.”
“...и станах не само общественик, но и въобщественик.”
“Ако животните имаха разум, те също биха вършили глупости като хората.”