Димитър Корджиев

“Успееш ли да изречеш няколко искрени и верни думи, оня, който те е почувствал близък, ще те търси. Това е много важно - ние губим често целия си живот в напразно дирене на сродните духом; по този начин не един човек е стигал до необосновано отчаяние.”

“...посочва целта: народ-тълпа, който дъвче, слуша, изпълнява. А днес - народ, който не се интересува от свободата и от истината, от миналите престъпления, червената мафия, екологичния геноцид и е готов да сдъвче старата омраза към интелигентните и кадърните заедно с хляба; готов е унизително да иска повече пари за несвършен труд и да се задоволява с малката социалистическа надбавка. А в душата - празнота и скука.”

“Не различава лошото от доброто. Взрял се е в земята с невиждащи очи и е навел завинаги глава. Стигнал е до края на света и е надникнал в пустотата. Приел е, че не съществува.”

“Нищо не ни е по-безразлично от пръстта. Купуваме си някакви дрънкулки, някакви ненужни украшения. Пазим ги под ключ и плачем до истерия, ако ги изгубим. А не ценим пръстта, майката на земния живот.”