Камелия Кондова

“Като ви липсва чуждият скандал,а вкъщи рогоносец си отглеждате -не ме учете, моля, на морал.Защото леко ще си вдигна веждата!Едната вежда само - ясен знак,но за глупаци трябва да превеждам:"Не преминавай, ако си глупак -оръжие е синьото под веждата!"Ще стрелям със висока тишина.А пък когато денонощно плачете -не ме учете, моля, на сълза.Видях я във окото на палача си.И я изпих. Една сълза - гигант.Преди да вдигна другата си вежда.Не ме учете, моля, на талант.И не рога - таланта си отглеждайте.Той е раним. И ражда мъртъв плод./От злобата таланта абортира./Не ме учете, моля, на живот.Понякога приживе се умира.”

“И само някой много, много тъженще помълчи за мен. С една китара...”

“И разбирам колко много нежност разпилях, но не по който трябва.”

“Нека не е любов, нека е нещо единствено -дума, която пред никой не съм изричала...Но са предатели думите - били са и шепот и писък...С какво да му кажа, че наистина го обичам?!”

“Но вместо да се давиш в очите ми -преплувай ги - не искам да съм гробище.”

“И какво, че целувах - като принцът отново е жаба.Просто локви обича, а пък аз не съм го разбрала.”

“Голямата любов се уморина мене всеки път да ми се случва.”

“Сега си спомням.. късно се родих.На всичкото отгоре и валеше.Наметната с един дъждовен стих - зашляпах.. ала страшно ме болеше.Болеше ме безчувствената пръст,белязана от нелюбими стъпки.Сред локвата пред оня Божи кръст - не знаех всъщност - вино ли е - кръв ли...Светът отдавна беше оздравялот глупавата болест да обича.И за да бъде все по-малко бял -разстрелваше във тъмното кокичета.Разбрах тогава - късно се родих.След трупове на толкова надежди,сама не зная как се престрашихдо седем сутринта да бъда нежна.”

“Да си купим мълчание. Да си купим със рестото - слово.И тогава, любими - който още обича - да каже.Но онази китара няма как да си купим отново.Тя изпя песента си - и за нас, и за мъртвите даже.”

“Знам, че викам насън - запуши си ушите.Все едно - невъзможно е да прогониш кошмара.Отдалече се връщам и от страх съм пропита.”

“Трябваше да съм слънце по-бързо да ме намериш.”

“И оживявай всеки път, когатоне ми достига стих да го изпея.Така след мен - ти още ще си лято.А аз ще знам, че някой ме живее.”

“След него ще съм толкова сама,че себе си ще почна да обичам...”

“Виновни сме, че дълго сме живели един без друг.”

“Аз подпалих небето. Аз продъних земята.Неразумно изтръгвах от сърцето й стихове.”