Ася Кулева

“... зарадва му се като ръжда на желязо.”

“Василена пусна едно жълто копче в касичката за приятни емоции.”

“Така в Индия ловят любопитните маймунки: пробиват малък отвор в едра зряла тиква, издълбават вътрешността и я оставят да съхне на слънце. След това слагат вътре бонбон. Маймунката мушва ръчичка, хваща шекерчето и свива здраво юмруче. Но ... не може да го извади навън. Изобщо не ѝ идва наум да разтвори длан и да пусне примамката. Когато се умори я хващат и я опитомяват. Но и тогава не изпуска сладкото топче. Не е ли твърде висока цената на желанията?”

“Разминаваха се, всеки хукнал подир медената питка на желанията си.”

“Умира ли любовта в брака?Кога дуетът се превръща в дуел?”

“Нищо не задръства така постоянната памет, както временните файлове.”

“Играеха си на търпение и очакване.”

“Ама туй нещо, дето хората му викат щастие, не може да трае цял живот ...Човек не може ден из ден да живее с голям огън, защото на пепел ще го направи. Ама пуста ненасита човешка.”

“Заровените въглища повече парят, да знаеш ...”

“Понякога именно усилието ни е необходимо в живота, за да се научим да летим.”