Матей Шопкин

“Зимни вечериЩастлив ли съм? Щастлива ли си ти?Къде си в тая бяла нощ? С кого си? Прости, обичана, прости... Прости!Не слушай мойте глупави въпроси.Аз просто съм безкрайно уморенот самота, от гордост, от заблуди. И нежните ми чувства ден след ден угасват като късни пеперуди.Затуй понякога съм страшно зъл, затуй понякога на луд приличам.На тоя свят от обич съм дошъл, на тоя свят аз искам да обичам. Обичам те! Душата ми трепти от твоята усмивка озарена. Щастлив ли съм? Щастлива ли си ти? Нощта е бяла, сребърна, червена. Снегът като в просъница шуми,под стрехите заспиват ветровете.И ние ще заспим - сами... сами. Сами като брези по върховете.”