Ерих Мария Ремарк
Experiences of German-born American writer Erich Maria Remarque (born Erich Paul Remark) in World War I based
All Quiet on the Western Front
(1929), his best known novel.
People most widely read literature of author with pen name of Erich Paul Remark in the twentieth century.
German history of the twentieth century essentially marks biography of Remarque and fundamentally influences his writing: Childhood and youth, the Weimar Republic, and most of all his exile in Switzerland and the United States. The first publication attained worldwide recognition, continuing today.
Examples of his other novels also internationally published are: The Road Back (1931), Three Comrades (1936, 38), Arch of Triumph (1945), The Black Obelisk (1956), and Night in Lisbon (1962).
Remarque's novels have been translated in more than fifty languages; globally the total edition comes up to several million copies.
The complete works of Remarque are both highly interrelated with his Osnabrück background and speaking thematically of a critical examination of German history, whereby the preservation of human dignity and humanity in times of oppression, terror and war always was at the forefront of his literary creation.
AKA:
Έριχ Μαρία Ρεμάρκ (Greek)
Эрих Мария Ремарк (Russian)
“Днес бихме бродили из пейзажа на нашата младост като пътници. Ние сме обгорени от фактите, преценяваме различията като търговци и потребностите като касапи. Не сме безгрижни вече - а страхотно безразлични. Ще бъдем там - но ще има ли живот в нас?Изоставени сме като деца, а имаме опита на стари хора, станали сме сурови, тъжни и повърхностни - струва ми се, че сме загубени.”
“Париж се появи изведнъж в краката им. Просторен, трептящ, мокър. Париж с улици, площади, нощ, облаци и луна, с венеца на булевардите, бледото сияние на хълмовете, с кули, покриви и мрак, който се бореше със светлината; Париж с ветреца откъм хоризонта, искрящата равнина, мостовете с очертания от мрак и светлина, с пороя, изливащ се далеко над Сена, с безброя светлини на летящи коли. Париж, роден напук от нощта, огромен кошер, гъмжащ от живот, изграден над милиони мръсни канали, цвете на светлината, изникнало над подземна смрад, коварна болест и Мона Лиза. Париж.”
“-Стига си ме прекъсвал! Пий! Мирувай и живей, убиецо със скалпел в ръка! Виж какви сме станали! Доколкото ми е известно, само старите гърци са имали богове на пиенето и веселието: Бакхус и Дионисий. Вместо това ние имаме Фройд, комплекс за малоценност и психоанализ. Страхуваме се от силните думи в любовта, а употребяваме много по-силни в политиката. Жалко поколение, нали? — намигна Морозов.”