Павел Матев

“Ти сън ли си?Или те има?Или си утринна звезда -далечна, но със близко име,която свети без следа.И ту засвети,ту угаснена моята любов лъча.Аз ту те нарека прекрасна,ту изненадан замълча. Къде отиваш?Де изчезнанадеждата да бъдеш с мен?Сърцето ми, тревожна бездна - живей щастливия си плен. Мечта ли си?Или те има?Ти огън ли си?Или дим?Защо си тъй неповторима,щом този свят е повторим?!”