Петко Братинов

“Два карамфила на паважа светеха със росните си мигли. Щяха непременно да ги смажат. Никой не посегна да ги вдигне.Аз ги взех. Не питах паметта си кой ги е захвърлил през нощта. Стига предразсъдъци за щастие. Вземат се и хвърлени цветя.”