Емануил Попдимитров photo

Емануил Попдимитров

Емануил Попдимитров Попзахариев е български поет, философ, литературен критик, писател и общественик.

За пръв път печата стихове през 1907 в сп. „Художник“. Твори във всички литературни жанрове - лирика, лиро-епически поеми, художествена проза, драматургия, литературна теория и критика. Създава произведения за деца - стихове, поемки, приказки, „драматични поеми“. Автор е на философски студии. Философските му възгледи са формирани под влиянието на А. Шопенхауер, Фр. Ницше,Й. Ремке и главно на А. Бергсон. Допринася за изграждането на българската философска култура не чрез самобитни идеи, а чрез рецепцията на модерни за времето в Европа философски теории. Пръв в България прави системен анализ на Бергсоновите естетически възгледи (кн. „Естетиката на Бергсона“).

Най-безспорни са достиженита на Попдимитров като лирик. Той се утвърждава преди всичко със 17-те си „Женски портрети“ от стихосбирките „Сънят на любовта“ и „Песни“ и с пейзажните си стихотворения.

Емануил Попдимитров е полиглот и преводач, владеещ доста езици - сръбски, френски, немски, италиански, руски, норвежки, турски, унгарски, румънски, латински, еврейски и др.


“Две начала На лунна лодка в небесата Бог плава сам над бездни. И тихо носят го платната сред мировете звездни. И ето среща той комета пламтяща, величава. На нея Демонът проклети възседнал, гордо плава. С усмивка зла и сатанинска духът го поздравява, и пак крилата исполински размахва, отминава. - Каквото тайно Бог в лазури замисли в тишината, довършва го сред мрак и бури злокобен Сатаната!”
Емануил Попдимитров
Read more