Мая Дългъчева
Мая Дългъчева е родена в Стара Загора. Завършила е ПУ "Паисий Хилендарски". Пише стихове и детски приказки, пиеси, песни. Автор е на стихосбирките "Семки от ябълката" (2000), "Друга приказка" (2005; на руски: 2007, на сръбски: 2007), "Женска роля" (2008) и "Пътьом" (2010). За деца е публикувала книгите "Слон и чадър" (1999), поредицата с приказки "Лудориите на Маги" (2003-2004), приказките "Как гъсеничката се събуди или как се раждат пеперуди" и "Как се лекува лъвски страх без пердах" (2007), "Пъстри приказалки", "Коледните чудеса" (2008) и "Приказки от Оная гора" (2012). По нейни текстове са създадени над 100 детски песни, част от които присъстват в учебниците по музика за начална степен. Редактор и автор на художествените текстове в поредицата издания за предучилищна възраст "Първите седем", редактор на рубриката "Детски кът" в LiterNet, която печели специалната награда на Националния литературен конкурс "Стоян Дринов" (2004). Носител на наградата "Златен век" (2006) на Министерство на културата, Националната награда "Константин Константинов" в категория "Автор" (2009), Наградата на СБП за детска литература (2009) Има публикации в национални и чуждестранни литературни издания.
“ДЕ Е БЪЛГАРИЯ?Ако някой ме питакакво е родина - стомна, пътьом напита,щрихи дим над комина,тук-там прашни портретина поети опети,спят селцата на пръсти(да не чуе поп Кръстьо),бялва нощем в браздатана Сивушка душата,месечина горещапали кървави свещии с око зачервенонад чукарите гледакак, изпънала вени,запотена и бледа,със сълзи като саждии раздрано сукманчеедна българкараждаамериканче.”
“Онзи живот, в който съмвам с кафе и компютърили мръквам с два пръста водка без флирт, не е моят.Той е сънят, в който само за кратко се лутам.Само за кратко - додето ме сепне прибоят.Затова, като мислиш за мен, си представяй чайка - спи в камънака солен, в синевата живееи сама си е път, и гнездо, и яйце и майка,а когато пищи се заслушай - всъщност пее.Като мислиш за мен ... По-добре не мисли горчиво.Слез на някоя схлупена гара и поръчай кафе със сметана,почерпи цигането - така безпричинно щастливо ...Аз не зная кой влак да изпусна и кой да хвана.”
“замесиш ромол - набухне тътен,поръсиш захар, насреща - снежноиз "Огледалце, огледалце ...”
“Мога да бъда кралица в костюми,в рокля с упойващо деколте,както умея да бъда безшумна - с дънки, в които подскача дете.из "Аксесоарно допълнение”