Любомир Калудов

“НЕ ВЯРВАЙТЕ... Не вярвайте. Сега ви лъжа. Сега съм шут и господар. От смехове ми стана тъжно. В сценария съм просяк или цар. Когато ролята отмине, след истини или преструвки критиците като роднини раздават отрицателни целувки. Едва сега, след паднали завеси, след театъра и чак след края, след автографи и адреси опитвам себе си да изиграя.”