Иво Андрич

“Заедно с постоянното осветление новите власти въведоха на капията и чистота, по-скоро особен вид чистота, която отговаряше на техните схващания. Кори от плодове, семки от дини и черупки от лешници и орехи сега не оставаха с дни по каменните плочи, докато дъждът не ги измие или вятърът отнесе. Всяка сутрин специален общински човек метеше и чистеше всичко това. И то, най-сетне, никому не пречеше твърде, защото хората се примиряват с чистотата, дори когато не е възникнала от техните навици и нужди; разбира се, при условие да не бъдат заставени лично те да я спазват.”

“Защо тая постоянна нужда на чужденците да градят и разграждат, да копаят и зидат, да правят и преправят, тоя вечен техен стремеж да предвидят действието на природните сили, да ги избягнат или надвият, това никой тук не можеше да разбере и оцени. Напротив, всички граждани, особено по-старите хора, виждат в това нещо нередно и лош знак. И ако зависеше от тях, Вишеград би изглеждал като всички ориенталски градчета. Което се пропука, ще се закърпи; което се килне, ще се подпре; но преди това и бз това никой без нужда или по план и предвиждане няма да си отваря работа, няма да бута темели и няма да променя от бога дадения вид на града.”

“Но още на другия ден всичко е по старому, защото вишеградчани не обичат да помнят злото и не държат да имат грижи предварително.”