Паскал Брюкнер

“Обикновеното безпокойство на човека поражда неукротима потребност от спокойствие и почивка. Откъдето произтичат множеството терапии под егидата на дзен, на будизма, на йога; откъдето злоупотребата с вземането на стимуланти и успокоителни, на витамини и на психотропни вещества. Дори и да водя най-застоялото, най-тъпото съществуване, все пак имам чувството, че ме върти някаква невероятна вихрушка, та трябва да преустановя всички работи, които търпят отлагане. Да лекуваме заетостта, родена от празнотата, с още по-голяма празнота - такъв е порочния кръг, който ни дебне. Докато имаме нужда не толкова от душевен покой в нашите безцветни съществувания, а по скоро от автентични действия, от събития, които имат тежест и смисъл, от светкавични мигове, които ни смазват, които ни възнасят.”