Марко Недялков
Роден е в село Овчи кладенец, Ямболско. Следва българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е един от учредителите на Кабинета на младия писател при СБП. Дебютира със стихове през 1951 г.
Редактор във вестник „Народна младеж“, Българско Национално Радио и издателство „Народна младеж“. Автор на повече от 40 книги - поезия, проза, есеистика - „След хиляда години раздяла“ (любовна лирика), „Зорницата за мама плаче“, "Ще си останем същите момчета", "Никой не умира по желание", „Кой пита за годините на птиците“ и др. Негови произведения са превеждани на немски, японски, арабски, руски и други езици.
“ДОВИЖДАНЕ! Последната ми думаостава като камък да тежи.Човек веднъж изстреля ли куршума,за жертвата не бива да тъжи.”
Марко Недялков
“ДЪЖДИ НЕБЕТО, СНЕЖЕН ВЯТЪР ШИБА,необуздан,настръхнал и свиреп.А можехме сега в една колибада сме щастливи двамата със теб.А можехме сега да крачим босии да оставят стъпките следи.Една съдбовна обич да ни носикъм приказни планети и звезди.Един от друг далеч да не се люшкаме,в колиба да сме,както в замък тихи там да ни закриля от вихрушкитекато орел крилатия ми стих.Гората с абажури ще ни свети,ще ни опива с дъх на чернозем,а в апартамента всичко е пресметнато,там няма огън где да накладем.”
Марко Недялков
“ОБСЕБИ МЕ С УСМИВКАТА СИ НЕЖНАи в мене като символ се вдълба,че стана моя участ неизбежнаи моя неизплакана съдба.Дано открием своята планета,красивото не идва изведнъж.Любов ли си - бъди като Венета,за да остана като Ботев мъж.”
Марко Недялков
“СЛЕД ХИЛЯДА ГОДИНИ РАЗДЯЛАда ми вържат очите със креп,обзалагам главата си бяла,ако друга объркам със теб.”
Марко Недялков