ЯСЕН ВЕДРИН

“ЦВЕТЯТА В МОГИЛИНОМогила със прекършени цветя,обречени на смърт във нищетата.Не знаят те какво е пролетта,и цвят дори си нямат във листата.Мечтаят тъжно. С восъчен копнежза някой светъл парк или градина.Но вместо чиста радост и цъфтеж,виси над тях зловеща гилотина.И няма кой цветята да съзре.Да скъса всяка тяхна диагноза.Те рози са. Но как ли ще умредори едничка нецъфтяла роза?Цветя са те, поникнали на гроб,във който гният съвести фалшиви.И няма кмет, ни даскал, нито поп,та да оплачат времената диви.Цветя са те, маркирани за брак.И тежест - на тълпите неугледна.Могилата е страшният им мрак.По право - спирка първа и последна.Така сълзи в очите ми скръбта,че няма смях и слънце за сърцата...Могила със прекършени цветя,обречени на смърт във нищетата.”