Ilija Trojanow

“In einer zunehmend sicheren Welt richtet sich die Angst auf immer kleinere oder unwahrscheinlichere Szenarien.”

“Leben ist angewandte Unsicherheit.”

“Wer etwas annähernd Objektives über unsere Sicherheit erfahren möchte, sollte nicht den staatlichen Sicherheitsexperten oder den medialen Angstprofiteuren zuhören, sondern lieber einen Blick in die Statistiken werfen.”

“Слънцето трябва да залезе и да се издигне месецът, докато Кайро се отвори като мида и се разкире красотата му в силуетите."..."Някои палми накланят глави сред вятъра, нощта е чудна във всеки отрязък, благодарение на собствените и на чуждите духове,а той, самотният пътешественик, не може да си представи мръсния, припрян, пронизителен и потискащ живот през деня."..."Понякога напращелият град се уригваше. Всичко миришеше на разложения от стомашни сокове. Накрая на улицата лежеше полусмялно слепоочие, което щеше скоро да се разтече. Една лъжица загребваше от месестата част на презряла папая, на връщане от пазара петите не излъхваха пот,а кориандър. Той не знаеше какво го отвращаваше повече, морският бриз, по време на отлива, носещ гнилия дъх на водорасли и плажни медузи, или уханията на мюсюлманската закуска от вътрешности на коза, запържвани върху малки печки. Пътеката на човечеството бе постлана с коварни изкушения."..."Най-непоносими са шумовете: гукащите гълъби в отворения шкаф, дрезгавогласни и свадливи от любовно усърдие, огромните котки, които минават през скелето на покрива и ридаят от ненаситна разгоненост."..."Те рецитираха първата сура, фатихах, насочили длани към небето, сякаш искаха да уловят някакво благословение, което слизаше от небето върху кораба."..."Ричард Франсис Бъртън умря рано сутринта, когато нишките бяло и черно бяха неразличими. Над главата му висеше една персийска калиграфия на която пишеше:И това ще отмине.”