“Мнозина искат да минат за хора с вкус, като отричат постоянно. Но истинският вкус се позвнава само по това, което той утвърждава.”

“„Тогава се случи да го видя. Ден преди да потъна, ден преди да премина през онзи праг – безвъзвратен, се случи да го видя. Не бях го търсила, не бях мислила за него. Дори изобщо не бях мислила за него. Това се случва с всеки, не само с мене, но повечето хора пропускат да го забележат. Повечето хора не го вярват. Повечето хора не вярват на себе си, Юра, това е удивително, казала Адриана, каза Юра. Изобщо повечето хора не са сигурни в себе си и не виждат това, което им се случва. Повечето хора преминават през онова, което им се случва, като слепци, до такава степен не разбират и не проумяват. Не само това – повечето хора дори се страхуват да видят, да проумеят, да почувстват, да поемат в се бе си онова, което им се случва, Юра, казала Адриана, каза Юра. Да, страхуват се. Страхът е в основата на всичките ни беди, цялото ни нещастие. Макар че в онези месеци на мъртвешка светлина тя била загубила напълно чувството за страх, както била загубила и всички останали чувства.”

“Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него”

“Младите преследват това, което искат да придобият, а старите се привързват към това, което се борят да не изгубят.”

“Някои хора чуват вътрешните си гласове с голяма яснота и се научават да живеят с това, което са чули. Такива хора полудяват или се превръщат в легенда.”

“..само държавата може да създаде ред, а и път - това е непосилно за варварите. По трахеите, с които опасахме земната твърд, вече се движат не само армията, нито само керваните, пътищата свързват човешките същества, като ни обединяват в общ организъм, в единно цяло. Всеки път има начало и край и никой, тръгнал по него не може да се изгуби.”