“Има огромна разлика между чута реч и отпечатана реч.”

“Като момче обичах да ходя бос по тревата, из ливадите. Берях гъби, киселец, цветя. Това се е запечатало в паметта ми. И това ще отнеса в гроба - зелени ливади, босо момче, което припка и пее ... Къде, къде съм пял аз тук в града? Къде съм пял в София? В Женева? В Париж? Никъде. Ливадата за мене е България. И аз бос по нея ...”

“Алеко би могъл да създаде партия на веселите хора и тя щеше да спечели изборите, а той щеше да стане премиер...А младежта си избира винаги по един кумир, да вярва в него. Тя си бе избрала Алеко — Щастливеца. Защото той ѝ импонираше. Той ѝ даваше идеал за човека и за живота. Той искаше щастие. Той пътуваше. Той живееше. Той бе щастлив в нещастието си – младежта винаги търси бедни и честни хора за свои кумири.”

“България, господин Памукчиев, е плакала, викала и потъвала в борчове от професионални политици. Професионализъм в нужен навред, само не в политиката, подчертайте това два-три пъти. Не в политиката... Без професия ли е някой - не бива да се допуща в политиката. Това е гибел за народа.”

“И то, что они целуют вас - ничего не значит, и то, что они выходят за вас - ничего не значит. Всю жизнь будете думать, что она вас любит, и она вам это будет говорить, и не узнаете правды, и проживёте счастливо...”

“Просяк Пред портите на храма бял, чиито двори зид огражда стоеше просяк почернял от глад, страдания и жажда. Хляб просеше гласът му слаб и скръб го мъчеше свирепа, а някой камък вместо хляб постави в празната му шепа. Така те молех аз преди за обич чиста и голяма. Така и ти възнагради надеждата ми със измама.”

“Прямо на «железках» стояло огромное жутковатое строение с трубой. Позади него, цепляясь друг за дружку, выстроились в ряд одинаковые обшарпанные сарайчики. И конструкция с трубой, больше всего напоминавшая паровую машину немыслимых размеров, и сарайчики были на колесах, а колеса в свою очередь стояли четко по «железкам».”