“– Сколько стоит?– Чуть-чуть меньше, чем жизнь.– Покупаю. Сдачи не надо.”

“Вечером пацаны долго спорили. Никак не могли понять, почему тот парень со сломанной ногой не дрался, ведь у него еще оставались две целые руки, здоровая нога, да и нож в кармане. Странный он, и друг у него странный.”

“Я думаю о том, что если дать всем взрослым на земле много водки и колбасы, они будут добрые и все дети будут счастливы.”

“Без думи, без красиви обещания, без упреци, без молещи уста, аз вярвам само в нямото страдане, в сподавения порив на кръвта. Очи, в които погледа не гасне, докосването нежно на ръце от клетви, от несдържан плач по ясно говорят на човешкото сърце. Тя всичките прегради побеждава! Тя - вечен огън и нестихващ зов! Как нея ще отминеш, ще забравиш? Аз вярвам в мълчаливата любов.”

“Каква съдба след толкова годинисъбра ни тоя шумен ресторант?Звънят нелепо чаши и чиниигнети, пропукан, ниския таван.Оркестърът гърми. И полилеятсе клати застрашително над нас!Не мога аз щастливо да се смеяи с другите да пея с весел глас...И ти, която някога обичахс такава нежност, болка и тъгаи щастие единствено наричах,усмихваш се отсреща ми сега.Аз бавно вдигам чашата и пия:спокоен, безразличен и студен.Но как от теб, но как от теб да скрияпожара, незатихнал още в мен?Но как да заповядам да не бие тъй силно неспокойното сърце?Аз пак наливам чашата - и пия...Треперят леко моите ръце.Защо тъй нежно грее твоят поглед?Защо сълза в очите ти блести?Нима неповторимата ни пролетда възкресиш, да върнеш искаш ти?Нима ти имаш сили да заровишда съживиш мъртвеца във пръста?... Повярвал бих, повярвал бих отновои в хората, и в теб, и в любовта,ако сега, ей тук, пред всички другипред техните учудени лица,пред погледа уплашен на съпруга,пред погледа на твоите деца,внезапно, като в приказка прекрасна,като в чудесен, фантастичен сън,целунеш ме задъхано и страстнои тръгнеш с мен - в нощта,в дъжда - навън ...”

“Мои приоритеты, то, чем я стараюсь руководствоваться в работе, можно выразить так: однажды твоя жизнь будет оценена не потому, сколько денег ты заработал и сколько у тебя машин, а по тому, как ты повлиял на чью-то жизнь.”

“— У нас никогда не будят спящего человека.— Почему?— А потому, что когда человек спит, он чуть-чуть умирает. Когда он спит, его душа путешествует, и, если разбудить его не вовремя, еще неизвестно, найдет ли его душа дорогу обратно.”