“Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.”

“Наистина всеки ден виждам по-ясно, драги мой, колко глупаво е да съдиш другите според себе си. И понеже имам твърде много работа със себе си и това сърце е тъй бурно - ах, аз драговолно оставям другите да си вървят по своя път, стига само да биха могли и те да ме оставят да вървя по моя.”

“Да бъдеш светъл лъч за другите, сам да излъчваш светлина- това е най-висшето щастие на човек, което той може да достигне.”

“На кучето не му трябват лъскави коли, големи къщи и дизайнерски дрехи. Една пръчка му е напълно достатъчна. Кучето не се интересува дали си богат или беден, умен или тъп. Ако му дадеш сърцето си, и то ще ти даде своето. За колко хора можеш да кажеш същото? Колко хора могат да те накарат да се чувстваш уникален, чист и специален? Колко хора могат да те накарат да се чувстваш невероятен?”

“Най-голямата грешка е да се стараеш да бъдеш по-приятен, отколкото си в действителност.”

“Фактически да можеш да се съсредоточаваш, означава да си в състояние да останеш сам със себе си и именно това качество е съществено условие за изкуството да обичаш. Ако съм свързан по необходимост с друг човек, понеже не мога да стоя на краката си, той (или тя) могат да се нарекат мои благодетели, но взаимоотношението ни не е обич. Колкото и парадоксално да звучи, умението да бъдеш сам е предпоставка за изкуството да обичаш. Всеки, който се опита да остане сам със себе си, ще разбере колко трудна е такава задача.”