“Йоанис, кралят на България идваше за да подпомогне обсадения град. Това се случи когато граф Луи дьо Блуа беше седнал да обядва и ядеше. Както си ядяха, дойдоха българите и куманите, крещвйки откум оградата. Когато граф Луи ги чу, беше много разгневен и ядосан и каза:- Кълна се в Бога, Сина и Светия Дух! Тези простаци няма да ни оставят да ядем на мира.”

“О, колко си хубава, дъще царствена,колко си хубава!Колко хубави са нозете тив златни сандали!И заоблените ти бедра са толкова хубави - като изваяни от изкусен майстор,а нощта между бедрата тиухае на кринове.Тялото ти е стройно като финикова палма,гърддите ти са се полюшват като гроздове.И шията ти е хубавапод наниза от перли, устата ти е като разрязан нар,дъхът ти е с аромат на ябълка,косите ти искрят като пурпур,под къдрите очите ти ме гледатнежно като гълъби....Рекох си: що не се кача на палмата,да разкърша клоните и ,да вкуся от гроздовете,да изпия виното упойващо на нараи да потъна в нощта между бедрата ти,ухаеща на кринове.....Изглежа Ирина му е отвърнала като Суламит:Ела, възлюбений мой,да излезем в полето,да осъмнем в лозята,там под уханието на магнолиятавърху ложето от зелени листаще ти дам любовта си:гроздовете, нара, ябълките,всичките си цветя и плодове,и нощта между бедрата си,ухаеща на кринове - всичко за тебе съм скрила,ела възлюбений мой....”

“Сега е време за революция, не бойте се, братя нашенски! Векът нов е близо, ще видите свобода! Но гледайте народната работа повече от всичко друго, и повече от себе си я уважавайте! Всичката неразбория иде от разделението народно на части, та не става нищо. Не се делете повече: турете край на тази поразия! Работете единствено по народната воля. Което е - по вишегласието. И всички да играят тая песен. Стига сте давали ухо на глупци и самозванци, които сами себе си препоръчват! Когото вишегласието народно отличи и както то да се върви насочва, така да се водят работите! Всичко друго е от лукавия. Тъй че, братя, отваряйте си очите и да се не срещат вече таквиз маскарлъци и шарлатании! Ето настъпва часът да докажете, че нашенецът не ще бъде вече роб, а свободен човек - такъв, който живее по същит права за всички. И никакви заплашвания и придирки да не спират работа за отърваване от турчина в самите вас! Нека има пълна свобода всеки да говори и върши каквото си иска, стига да не попречва на другия да упражнява същото това право! Съветвайте се един с други и се слушайте, като избягвате и най-малката гордост да се със сила и шмекерии налагате едни на други. Всеки каквото заслужи, то да не му се загубва. Не се оставяйте повече да ви надприказват и надлукавстват, докато в залисията ви празнят джобовете! Стига с тия глупости! Не трябват ни! И толкоз - веднъж завинаги! И главното, разбери, Бойо, разбери, нашенецо - веднаж, ала окончателно, онова, дето отколе ти го пак и пак повтарям: че друга сила, друга основа, друга надежда за човека и за народа, освен неговата вътрешна същност, няма! Човек сред хората е сам! И сам - всеки народ сред другите народи! Сам - тази магическа дума е ключът за силата на силните и за слабостта на слабите!”

“Ще казвате и ще действате вие, живите, Бояне! Вие, които още можете да умирате! За човека няма помощ отникъде: тъй да знаеш от мен! А ти си отгоре и вълк - та откъде ще има пък помощ за вълка? Няма. Разбираш ли какво означава това? Човек е сам. И вълкът - още повече. Тогава?Тогава, Бойо, ще върви сам! И сам ще си помогне. "Помощта" Ще вземе отвътре, от себе си - из своята собствена бездънна дълбочина. Страшна е тя в бездънието си. И е ужас и смърт, ако попаднеш в нея: ако се оставиш да възлезе тя върху ти. Но безгранични сили ще почерпиш от нея, ако я овладееш! Не тя тебе, а ти - нея! Слушам сега да говорят за мене, че съм бил "велик", и какви ли не там разни други глупости: да ме "канонизирали", за "светия" да ме обявели... А пък аз там, измежду всички, бях най-простият. И всичкото ми беше, че се отрекох от лишни думи. Ами си се върнах в Нашенско: да си работя, както ми стига умът и духът - моят ум и моят дух. Ах нашенецо, нашенецо, защо си толкова заспал? Пробуди се из дълбокия си сън! Не стигнаха ли ти пет века чужда робия, та сега си даваш и един шести - на робия под агарянина в самия себе си? Събуждай се, събуждай се! Тръгвайте, мили братя нашенски: изведете народа си на неговия път! Дайте му нов век - същинско народно самоуправление, в което да бъде всекиму своето! Дайте му свободна и чиста република! Забелязано е от памтивека, че такова нещо - да се освободи народът - стои все в ръцете на младите. Ако сте ме взели в сърцето си, вие, нашето подрастващо поколение, бързайте един час напред, че времето отива! Утре ще се простите с живота - ще остареете, което е все то. Така че гледайте, бързайте! Светът постоянно свършва и постоянно почва. Ала това е друг свят - без тези, чиято кръв е изстинала. Иде второто пришествие Нашенско, дето козите и овцете ще се делят! Чиста свобода за нашенеца и всекиму своето! И на думи не гледайте, но на работа! Вашият път е както ви стига умът - вашият ум. Казвайте си един на друг кривиците, па се поправяйте и вървете заедно, ако ще сте хора! Никой нищо да не разваля, което по висшегласие! Защото друг път няма: вишегласието е пътят на истината за дела! Сега е време за революция, не бойте се, братя нашенски! Векът нов е близо, ще видите свобода! Но гледайте народната работа повече ”

“Шутът е единственият в кралството, който е имал право да каже в очите на краля: "Глупак! Как можа да направиш това?" - като по този начин предпазвал краля от погрешни стъпки.За подобна дързост, кралят понякога отсичал главата ан шута си, но веднага си назначавал друг шут - със същите права и задължения: да му говори истината с риск за главата си. Този риск все пак е бил по- малък: не каже ли истината, излъже ли - шутът непременно се наказвал със смърт!Българските крале са нямали шутове.”

“Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.И когато тя ви проговори , повярвайте и ,макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба.Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй,Така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги , макар и впити в почвата.Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.Отвява ви от сламки и от плява.Премила ви до бяла същина .Омесва ви до податлива мекост.И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада ,тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовтав свят , който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.Защото на любовта и стига любовта.Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези :да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта;да познаете болката на твърде много нежност;да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;и да кървите драговолно , с радост ;да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;да почивате по пладне в размишления за любовната нега;вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.”

“И всеки участник в тази сложна пантомима на благоразположение, елегантност и "добро държание", внимателно следеше кога ще му се удаде възможност да настъпи - ама непременно уж случайно, уж не може да бъде повече "без да си иска" - другия по мазола. За да го веднага помоли за извинение. И му така докаже своето благородно рождение и превъзходно възпитание...”