“Запитах се - трябва ли чувствата да имат граници? Защо любовта на по-възрастен мъж към по-млада жена се счита за нормална, а обратното - не? Имат ли чувствата граници? Или има само предразсъдъци, наложени от егоизма на по-силните. Предразсъдъци, оковаващи свободата във вериги. (Ти си по-възрастна, но това като че няма значение.)”

“Може би някои хора няма какво повече да спечелят от онези , с които живеят - след като са показали душевната си пустота , те се чувстват тайно и заслужено строго осъдени . Но понеже имат непобедима нужда от ласкателство , което им липсва , или пък , разкъсани от желанието да покажат , че притежават качества , каквито нямат , те се надяват с измама да спечелят уважението или сърцето на чуждите хора , с риск някой ден да го загубят. Най - сетне има хора , продажни по природа - те никога не правят добро на приятели или близки , защото това е техен дълг , а ако помогнат на непознат , задоволават самолюбието си : колкото по - близък им е човек , толкова по - малко го обичат , колкото е по - чужд , толкова по - услужливи са към него...”

“Аз си падам по влаковете и жп гарите. Там хората може да се псуват, да се целуват, може да се срещат и разделят, но винаги е от сърце. На мен люшкането на купето по време на път ми действа като ласка. Все едно съм се сгушил в някаква длан на добряк и се разполагам от двете страни на реалността. Отсам е дрямката, а оттатък бягащи дървета и къщурки, които пресичат теб и живота ти. Чудиш се в унес - пред прага на сладък спомен ли си или вече живееш в случката, която ти предстои...”

“За нравествените качества на човека трябва да се съди не по неговите отделни усилия, а по ежедневния му живот.”

“За кой ли път по този бряг преминахаедно момиче и едно момче,живели по 16 год.и значи общо 32. За кой ли път те спореха разпаленопо темата, наречена "съдба",и мислеха, че всичко са узналищом знаят, че съдбата е борба. И мислеха, че много лесно скриваттова, което крият всеки път,но вярваха, че докато са живите никога не ще се разделят. А от безкрайно старо време знай се -16 и 16 е 16,а никога не 32. Но има ли значение, когато света се гледа с 4 очии радостта е двойно по-голяма,а мъката наполовина гори? За кой ли път по този бряг преминахаедно момиче и едно момче,живели по 16 години,а общо, значи - 32. Край тях се смееше незабелязаноморето, този вечен великан -голямо, като обич неизказанаи синьо, като път неизвървян.”

“-Разбира се, Тухи ще ми каже, че не това има предвид под алтруизъм. Той има предвид, че не трябва да оставям хората сами да решават какво искат. Трябва да решавам аз. Трябва да го определям не според това какво ми харесва на мен или на тях, а каквото аз мисля, че трябва да им харесва на тях и да им го набивам в главите. Трябва да им се набива, след като доброволно са си избрали "Банър". В наше време по света има и такива алтруисти.”