“Защо ми е яре, което още суче, когато козелът се нуждае от напращялата коза...”

“Поварвай ми, когато опознаеш себе си, никога да поискаш да се преструваш, че си някой друг.Защото да си себе си е по-прекрасно от всичко, на което можеш да се престориш, за което си мечтал, което можеи да си представиш или в което да се превърнеш.”

“- Защо се смееш? - възмутено попита тя.- Защото ми харесваш. - отговори той.- Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.- Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.”

“Острият език е единственото режещо оръжие, което става още по-остро от постояната му употреба.”

“Ето. Тук е. Тук тъмнината все още се противопоставя на тъмнината. Тук атмосферата е противоположност на живота. Тук, въпреки отворения прозорец, задухът се превръща във воня от застояло, даже на мухъл. Въздухът сякаш е от години, все едно е разяден от язви от залежаване и вече стеле смрад на гной и тежка болест. Между другото, вероятно е болна жената, която смътно забелязваш в леглото? Е, ако искаш да си наясно, приближи се! Цялата е обляна в пот и не излъчва приятен аромат, повече от очевидно е. Будна е, но изглежда едва-едва жива. Наистина е болна, и така... приближи се де, още малко смелост... смелост... крещиш? Защо? Ааа, разбирам. Видя я прекалено отблизо. И прозря. Това си ти.”

“Ангелите са нежното присъствие на Бога, което се чува само когато е тихо, само когато е светло и само когато наоколо има много деца или малки животни. Ангелите говорят само когато някой разсипе сол или когато някой умира наблизо. Тогава те прегръщат силно, така че почти да те уплашат, силно откъм гърба, така както спиш, и ти шепнат с дъха си като ангелски морз, на дълги и къси страшни въздишки. Когато те пуснат от прегръдката си, разтреперан разбираше, че нещо лошо ти се е разминало. Че нещо много лошо не ти се е случило. Че няма да ти се случи. Че дори няма да знаеш какво не ти се е случило, което е по ангелски логичн”