“Горя, изгарям целия.И ти гориш.И те.Животът ни изгаря всичките.И после ще остане самопепелтабезименна.”

“ЛЮБОВ Догдето пясъкът е още топъли още чист от кални ходила,дордето още с дивия си ропотчовешката тълпа не е дошла.Дордето ни звездите, ни лунатане са отворили очи над нас,ела любов ! Ела със ония вятър,в които скрит те чакам аз.В една огромна фуния ще потъналицата ни нощта ще окраде,безименна ще бъде любовта ни !Недей ме пита кои съм, откъде !Не ще ти кажа нищо ! Аз съм тайна,какво си ти.... ти- любовта.И ще сме една безкрайности продължение на вечността.Ела любов ! Побързай ! Време няма !Ела преди да стане светло вън,за да не разбера, че си измама,че ти не съществуваш, че си сън !”

“Всичко, което даваш, при теб ще остане.”

“Лека нощТи "лека нощ" ми каза, мила, но лека ли ще е нощта? Щом двама ни е разделила, тогава ще е тежка тя! Макар душата ти любяща да чака края на нощта, ти с "лека нощ" не ме изпращай, защото ще е тежка тя! Блазе на тез, които знаят, че двама ще са през нощта! Те "лека нощ" не си желаят, но винаги е лека тя!”

“Ще те погаля със очи.Ще те целуна с мисъл.В душата стих ще зазвучи-неказан и неписан.Към устните ми изкушен,за показ ще напира.Но ще остане нероден.Роденото умира.”

“Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим."В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!" О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай - пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак!А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежи прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. - Аз искам да те помня все така...”