“замесиш ромол - набухне тътен,поръсиш захар, насреща - снежноиз "Огледалце, огледалце ...”

“Мога да бъда кралица в костюми,в рокля с упойващо деколте,както умея да бъда безшумна - с дънки, в които подскача дете.из "Аксесоарно допълнение”

“Онзи живот, в който съмвам с кафе и компютърили мръквам с два пръста водка без флирт, не е моят.Той е сънят, в който само за кратко се лутам.Само за кратко - додето ме сепне прибоят.Затова, като мислиш за мен, си представяй чайка - спи в камънака солен, в синевата живееи сама си е път, и гнездо, и яйце и майка,а когато пищи се заслушай - всъщност пее.Като мислиш за мен ... По-добре не мисли горчиво.Слез на някоя схлупена гара и поръчай кафе със сметана,почерпи цигането - така безпричинно щастливо ...Аз не зная кой влак да изпусна и кой да хвана.”

“ДЕ Е БЪЛГАРИЯ?Ако някой ме питакакво е родина - стомна, пътьом напита,щрихи дим над комина,тук-там прашни портретина поети опети,спят селцата на пръсти(да не чуе поп Кръстьо),бялва нощем в браздатана Сивушка душата,месечина горещапали кървави свещии с око зачервенонад чукарите гледакак, изпънала вени,запотена и бледа,със сълзи като саждии раздрано сукманчеедна българкараждаамериканче.”

“За две ръцеЗа две ръце, протегнати насреща,земята бих до края извървял.За две очи като звезди горещи, аз цялата си топлина бих дал.За две слова, от мене вдъхновени,най-хубавите думи бих редил.За две сълзи, изплакани за мене,аз всички океани бих изпил.Как малко исках аз - по зрънце само,по капка от далечен, чакан дъжд.А ти дойде като небе голямаи всичко ми донесе изведнъж.Донесе ми от вятъра заръка,пожари звездни, за да не тъжа,от мъка - песен, а от песен - мъка,и аз не зная как ще издържа.При тая среща - ранна или късна,на тоя огън - древен или нов.Ако сърцето ми сега се пръсне,едно помисли - било е от любов.”