“Ако нямаше беди, нямаше да има герои.”

“Доплака му се, но в очите му нямаше сълзи. Какъв е смисълът, да си идеално вакуумиран, ако си целият мокър отвътре?”

“Стори й се, че в душата й умираше нещо, което нямаше да се върне никога. И това, което умираше, бе радостта от живота, почтеността, вълнението и топлината на любовта й.”

“Сигурно дори древните китайци са знаели, че и най-голямото нещастие има своята добра страна – ако имаш смелост да я потърсиш...В живота няма грешки, има само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш”

“„Ако един мъж има красиви ръце, наистина красиви, той не може да бъде грозен отвътре. Ръцете не лъжат като лицето.”

“Понякога, когато съм в библиотеката, си мисля за милионите посредствени книги, за купищата натрупани познания - вече отживели или погрешни, които занапред могат да трупат едиснтвено прахоляк... Мисля си за милионите съпруги, които са принуждавали милиони деца да мълчат, за да могат мъжете да напишат тези книги (Шшт! Татко работи!), и си казвам, че в края на краищата истинската загуба на време често е била самото писане. Нямаше ли да е по-добре за всички, ако тези мъже бяха играли с децата си?”