“За щастие нещата, които ме занимават, нямат тегло.Миналото, тъгата и литературата - само тези три безтегловни кита ме интересуват.”

“Сънят на Минотавъра„Събудих се в тъмното на обичайния си дом. Беше най-щастливият ми сън. Един ден с хора, които не убих, които не ме убиха, дори не ме забелязаха. Нищо лошо не се случи между мен и тях. Предполагам, че хората не сънуват такива неща. В техните сънища те се лутат из тъмни лабиринти и се бият с минотаври.”

“Но и един много бавен страх. Изоставен съм. Оставиха ме, отидоха си в града, няма ги.”

“Бях роден от собствената си майка и баща, но това не ме правеше по-малко минотавър. Продължавах да прекарвам дългите си дни сам, на прозореца, прелиствайки една книга.”

“Развивам особена памет за тези места без памет, хотелите. Идеалната хотелска стая е преди всичко изтриване на паметта. Леглото да забрави предишното тяло, да се постеле нов чаршаф, да се изпъне, банята да се изчисти до блясък. Всяка следа от предишно човешко присъствие - косъм на чаршафа, бледо петно от червило по възглавницата, е провал. Асептична е само забравата.”

“Мадоната с МинотравъраСтава дума за бебе. Износено и родено от жена. Става дума за кърмаче, не за звяр. Дете, което скоро ще бъде пратено в подземието. Вероятно е трябвало да мине време, месеци, дори година-две, докато Минос реши какво да прави, как да скрие от света белязаното дете. Ако се взрем в лицата на майката и сина, ще видим, че и двамата вече знаят.”

“Става дума за изоставяне и принудително затваряне на едно дете, белязано от потеклото си, за което то не носи вина. Следва несправедливо очерняне, поругаване, публично разпространяване на невярна информация… Но макар и между редовете, в изпуснати реплики и недомлъвки може да се види, че човешката природа се признава на Минотавъра. При все че човешките му права са отнети.”