“Как лесно е да плачеш върху листа!”

“И искам, как искам след моя животпак някой да трепне, внезапно спасен,открил в моя стих пристан зелен.”

“Всяка майка е свободна да гледа на детето си, както умее, обаче всяка е длъжна да сяда на стол точно толкова висок, колкото и столът, на който седи детето.”

“Без да е комин, любовта притежава и топлина, и пушек.”

“Татко например, луд библиоман, трябва да е разглеждал трите си дъщери като трилогия.”

“... дотърчалата пролет копираше белия люляк и надничаше под индигото да види дали се е получил лилав люляк.”

“Като видя какво ги чака, Свраката усети, че е близо до неописуемия ужас, и не щеш ли, някакво странно същество се покатери на рогозката и седна близо до нея.- Нещо за писане имаш ли? - попита недружелюбно то и самó си отговори: - Нямаш.Много добре, защото аз съм неописуемият ужас и ако започнеш да ме описваш няма да е прилично, нали? А сега да те обхвана ...”