“Ти цялата земя ще носиш вкъщи,аз вечно ще я търся вън."Благой Батаклиев”

“И оживявай всеки път, когатоне ми достига стих да го изпея.Така след мен - ти още ще си лято.А аз ще знам, че някой ме живее.”

“ЛЮБОВ Догдето пясъкът е още топъли още чист от кални ходила,дордето още с дивия си ропотчовешката тълпа не е дошла.Дордето ни звездите, ни лунатане са отворили очи над нас,ела любов ! Ела със ония вятър,в които скрит те чакам аз.В една огромна фуния ще потъналицата ни нощта ще окраде,безименна ще бъде любовта ни !Недей ме пита кои съм, откъде !Не ще ти кажа нищо ! Аз съм тайна,какво си ти.... ти- любовта.И ще сме една безкрайности продължение на вечността.Ела любов ! Побързай ! Време няма !Ела преди да стане светло вън,за да не разбера, че си измама,че ти не съществуваш, че си сън !”

“И вечно ще се лутамекато слепци в затвор,загубили надежда,че някога ще почнат да живеят.”

“Науката казва докажи ми и ще повярвам, а вярата казва повярвай и ще ти докажа!”

“Аз живях достатъчно, за да видя, че различието ражда омразата.""Тежък ще е твоят жизнен път. В тебе аз виждам нещо, което обижда простолюдието. Завистта и Клеветата ще те преследват. Където и да те запрати провидението, другарите ти няма да могат да те гледат без омраза; и ако се преструват, че те обичат, то ще е само, за да те погубят по- сигурно.”