“Ја тешко долазим. Кад једном дођем, лако остајем. Али као за инат, могу да нестанем за трен и да ми не буде жао.”

“Бедната ми страна, бедната ми страна! Живееща в заблуди и тупане по гърдите, говореща си сама и самотно спореща за величието си, търсеща признание за нечувани победи и изобретения, глуха за бъдещето и несръчна за битуването. Страна, която някой трябва да взриви, да изравни терена и да започне отначало. Страна, която никога не е искала да излезе от партизанската землянка на оцеляването, и хора,които винаги са знаели, че не бива да тръгват на път, защото нещо ще им се случи. Хора, за които домът и "домашното" изчерпва цялата палитра на прогреса, а вън и "вънкашното" е нещо далечно - което еднакво не се сърди, ако го величаем или опикаваме.”

“— Жена ми смята, че книгите не са „действителни“. — Слава богу! Тях можеш да ги затвориш и да им кажеш: „Почакайте за момент!“ Можеш да им бъдеш върховен господар.”

“Човек не бива и не може да живее само за себе си.”

“ДОВИЖДАНЕ! Последната ми думаостава като камък да тежи.Човек веднъж изстреля ли куршума,за жертвата не бива да тъжи.”

“Никога не лъжи, кради, измамвай и пий. Но ако ще лъжеш, лъжи, за да си до този когото обичаш. Ако трябва да крадеш, кради за да я отдалечиш от лошите компаний. И, ако трябва да измамиш, измами смърта. И, ако трябав да пиеш, пий за момента... който те оставя без въздух.”